Описание
Джинджифилът наричан още исиот или имбир, е растение, чиито корени се използват в Китай и Индия от древността. В Първоначално се използвал предимно в медицината. Завидна е славата му на афродизиак. Пресният джинджифил има остър парлив вкус с аромат на лимон. В изсушен и стрит на прах вид се използва в кулинарията като подправка. Резенчета пресен джинджифил се използват за направа на чай и като добавка в супи и сосове. В източната кухня се приготвя по всички познати технологии на печене, варене, пържене, много разпространен е в сладкарството под формата на сладка и бонбони. Участва във всяко къри. В Англия и САЩ от джинджифилов екстракт се приготвя бира, в Германия са известни джинджифиловите курабийки и сладкиши, а в Китай го захаросват.
Джинджифилът е културно растение и не вирее в диво състояние. Родината му е някъде в Източна Азия, от Индия до Китай или Югоизточна Азия. Чрез арабитеджинджифилът достига Древна Гърция и Римската империя. Понастоящем най-много джинджифил произвежда Индия, следвана от Китай, Западна Африка, Ямайка, Тайланд и Австралия.
Джинджифилът най-често се приема смлян, под формата на подправка или се пие като чай. Притежава много лечебни свойства и малко, предимно стомашно-чревни, странични ефекти. Най-ефективен е за намаляване на гаденето, където е сравним с лекарството Деган.
Вкусът и ароматът му идват от естествените масла, които съдържа. Най-важното от тях е джинджеролът.Освен него, съдържа и малко количество куркумин (активната съставка на куркумата), който му придава съответния цвят. Джинджеролът е основната активна съставка на джинджифила. Има противовъзпалително и антиоксидантно действие.
Джинджифилът има антикоагулантен (“разреждащ кръвта”) ефект. Не трябва да се консумира в големи дози от приемащи Синтром, Аспирин, Клопидогрел и др. лекарства за “разреждане на кръвта”.
